РАЗРУ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разру̀кам се, -аш се, св., непрех. Диал. 1. Започвам да викам силно. И двеста крачки може да не беше заминал, че го чух да се разрука: — Помощ, помощ! П. Величков, СбБПГ [еа].
2. Започвам да гукам силно. Стани, стани, назли Яно! / ..; / Гълъби се разрукали / на твоите амбари. Нар. пес., СбБрМ, 450.